Италианско селце пази тайния еликсир на дълголетието 

 
 
То се слави с приказни терасовидни лимонови горички, топъл планински бриз, а местните с мощен ген, който все още е загадка за медицината. Лимоне сул Гарда, живописно рибарско селище, разположено на брега на езерото Гарда в северния италиански регион Ломбардия, е необичайна дестинация с едва 1000 жители. Това е най-северното място в целия свят, където се отглеждат лимони, и има изключително мек климат, като се има предвид местоположението му в подножието на Алпите. 

Снимка: Pixabay 
Може би това съчетание от фактори е довело до твърденията на жителите на селото, че има таен "еликсир" за здравословен и дълъг живот. 

Много от местните жители очевидно са благословени с чудесно храносмилане, което им позволява да консумират без ограничения торти с крем и мазни колбаси, без да се притесняват от свръхтегло или сърдечни проблеми. 

Те притежават т. нар. ген "Лимоне", който съдържа специален протеин, унищожаващ липидите и поддържащ в перфектно състояние съдовете. В продължение на 40 години жителите на Лимоне сул Гарда са подложени на научно наблюдение, а носителите на гени от селото са тествани като лабораторни плъхове. От 1000 жители половината са родени и израснали в Лимоне, а от тези 500 души 60 са носители на гена. 

Снимка: Pixabay 
"Генът се среща в моето семейство", казва собственикът на магазин Джани Сегала, който се шегува, че жителите на селото се използват като "торбички с кръв" за учените. "Аз и братята ми, майка ми - която е на 96 години, и все още е много интелигентна - и всичките ми деца го носят. "От 80-те години на миналия век насам даваме кръвта си за повтарящи се изследвания, почти сме се обезкръвили", добавя той през смях пред CNN. 

Спомня си първия път, когато лекарите го карат да поглъща сладка доза бита сметана на всеки два часа, за да следят кръвното му, както и нивото на кръвна захар. 

"Вземаха ми кръв след всяка хапка, беше толкова сладка и мазна, че ми се гадеше, но въпреки това изядох цялата, а тялото ми мигновено унищожаваше мазнините, казва той и добавя, че води съвсем нормален живот, без ограничения и не е "никакъв супермен". 

Чезаре Сиртори, професор по клинична фармакология в Миланския университет, ръководи екипа, който пръв идентифицира протеина "еликсир", наречен от местните жители на Лимоне A-1 Milano. Той казва, че жителите на Лимоне имат изключително ниски нива на HDL холестерола (в диапазона 7-15, когато нормално трябва да е 40-60), което изглежда е резултат от генетична мутация в белтъка носител. 

"Ниското ниво на HDL холестерола - предвид факта, че той е класифициран като "добър" холестерол - е вредно за вас и води до сърдечни проблеми и потенциални съдови инциденти, но при тези жители има обратен положителен ефект", казва той. "И докато 99 % от генетичните мутации на белтъците предизвикват заболявания и патологии, тази е определила липсата на съдови заболявания при носителите. " Сега Сиртори проучва гена на Лимоне, за да види как той би могъл да продължи борбата с атеросклерозата. 

Снимка: Pixabay 
През 2000 г. той и екипът му лабораторно синтезират протеина Limone и го инжектират на зайци. При животните се наблюдава значително намаляване на кръвните съсиреци в артериите им. 

Той открива, че в Лимоне става дума за доминантен ген, който се намира в ДНК на петгодишни деца, младежи и възрастни хора. 

За първи път генът е идентифициран в кръвта на машинист от Лимоне, който е претърпял инцидент в Милано (откъдето идва и името на протеина A-1 Milano) и е бил откаран в болница. Лекарите, които го лекуват, били озадачени от поразителните му кръвни резултати и започнали масирана кампания за скрининг в селото. 

"Бях само дете, когато за първи път изследваха кръвта ми, а лекарите идват редовно, за да следят как се държи нашият ген", казва Джулиано Сегала, синът на Джани. 

"Фактът, че съм носител на гена, ми дава нещо като застраховка живот - чувствам се по-защитен в здравословно отношение и съм сигурен, че няма да имам запушени артерии или да умра от инфаркт, когато остарея. " 

Въпреки че понякога се чувства като морско свинче, Джулиано, който е строен и в добра форма, признава, че с удоволствие се отдава на мазни колбаси, включително мортадела, салами и дори сланина - точно като баба си, която се грижи за себе си и готви за цялото семейство. По-младите Сегалас са наследили този ген от нея. 

"Никога не ме боли стомах и ям каквото ми се прииска. Обичам панирани и пържени телешки котлети, пържени храни, салами, а също така обичам да пия. Спя като бебе", казва Джулиано. 

Но това, че е носител на този превъзходен ген, не означава, че винаги прекалява с храната. Освен това редовно спортува, като заедно с баща си изкачва планински върхове, за да се наслаждава на невероятните гледки към близкото езеро Гарда. 

Сиртори все още се надява да анализира какво се случва, ако двама носители заченат дете. Досега се е случвало или бащата, или майката на носителя да предадат гена. 

Професор Сиртори обяснява, че тази генетична мутация и свързаните с нея ползи за здравето са уникални за Лимоне - и дори не могат да бъдат открити в близките села. Той обаче не се интересува от причините за това. 

Но други го правят. Антонио Жирарди, местен хотелиер, който е проследил цялото родословно дърво на предаването на гена в Лимоне до XVIII век, смята, че околността, климатът и естествените продукти играят ключова роля. 

"Може да бъде този топъл климат през цялата година - никога нямаме сняг или лед, което е и причината лимоните да растат в този северен район тук от векове. А може би това се дължи на изключителния зехтин екстра върджин и на прясната езерна риба, която ядем. " 

Още от времето на Ренесанса богатите семейства се стичат на почивка по бреговете на Лимоне, вдишват сладкия алпийски въздух, примесен с цитрусови аромати, и се възползват от благоприятния климат. 

Жирарди води телефонен указател с контактите на всички 60 и няколко носители на гени. Останалите жители са разделени на родени в Лимоне и такива от съседни градове или от чужбина, привлечени от райската атмосфера и сънливото настроение на лабиринта от калдъръмени улички, бели пасажи и жилища в Лимоне. 

В миналото жителите на селото са били или рибари, или планински дървосекачи, които са превозвали дървени трупи с магарета, за да ги продават на корабите на пристанището. 

Днес всички те работят в туристическия сектор, който им осигурява изключително добър стандарт. ,предава травел нюз 

Семействата се разхождат покрай живописното пристанище, а туристите посещават риболовния музей. През лятото уютните плажове примамват плажуващите и любителите на ветроходството, а туристите изследват назъбените високи скали, надвиснали над езерото. 

"Тези планини действат като естествени щитове, които ни предпазват от студените ветрове и улавят слънцето, поддържайки постоянно топли температури. Трябва да благодарим на този много приятен, необикновен микроклимат, който е дарил народа ни с такъв природен еликсир. ", казва Жирарди.